Московски съд осъди на три години условно студента Егор Жуков за

Московски съд осъди на три години условно студента Егор Жуков за „ подбудителство към екстремизъм “ поради насочен от него апел в канала му в YouTube за участие в митингите против президента на Русия Владимир Путин, написа " Свободна Европа ". Той бе задържан през август и прекара в следствения изолатор четири месеца. Преди произнасянето на присъдата Жуков се обърна към съда. Изказването му бе публикувано от неговия юрист и доби голяма известност в обществените мрежи. Предлагаме ви превод на последните думи на Егор Жуков пред съда.

...

Това, което възнамерявам да кажа, има директна връзка с този развой. Надявам се на вашата отзивчивост и да ми позволите да произнеса всичко това, което желая да произнеса. Няма да лишава доста време на съда.

Съдебният развой е отдаден преди всичко на думите и тяхното значение. Ние обсъждахме съответни изречения, нюанси на формулировки, вероятни тълкувания. Надявам се, че успяхме да потвърдим на уважавания съд, че аз не съм екстремист както от позиция на лингвистиката, по този начин и от позиция на здравия разсъдък.

Но в този момент желая да засегна нещо по-важно от смисъла на думите. Искам да опиша за претекстовете за моите дейности, за които и специалистите към този момент приказваха. Мотивите са по-сериозни и задълбочени – претекстовете, които ме карат да се занимавам с политика; претекстовете, поради които аз записвах клипове за моя видео канал.

Ето с какво желая да стартира. Руската страна през днешния ден се нарежда като последния бранител на обичайните полезности. Много внимание се отделя, както ни споделят, на фамилията и патриотизма. А като основна обичайната полезност показват християнската религия.

Ваша чест, на мен ми се коства, че това дори е положително, тъй като християнската нравственос в действителност включва в себе си тези полезности, които аз усещам за близки.

На първо място, това е отговорността. В основата на християнството стои историята за индивида, който е решил да поеме на раменете си страданието на целия свят, историята за индивида, който е поел самичък отговорността във допустимо най-голяма степен. Всъщност централната концепция на цялата християнска вяра е концепцията за персоналната отговорност.

На второ място, това е любовта. „ Обичай близък си като самия себе си “ – това е съществена фраза в християнската вяра. Любовта е доверие, съчувствие, хуманизъм, взаимопомощ и грижа. Общество, което е издигнато на такава обич, е мощно общество – извинете, най-силното допустимо общество.

Точно по тази причина, с цел да разберете претекстовете за моите дейности, задоволително е да погледнете по какъв начин днешната съветска страна, гордо представяща се за бранител на християнските полезности, на процедура ги пази.

Бъди за образец, бъди опора. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа.

Преди да поговорим за отговорността, би трябвало да си отговорим на въпроса какво съставлява етиката на виновния човек, какви думи си споделя той през живота. Мисля, че такива: „ Помни, че целият ти път ще е изпълнен с компликации, от време на време непоносими. Всичките ти близки ще умрат. Всичките ти проекти ще пропаднат. Ще те мамят и изоставят. И в никакъв случай няма да избягаш от гибелта. Животът е страдалчество. Примири се с това. Но както се примиряваш с това и с неизбежното страдалчество, по този начин си носи кръста на раменете и следвай фантазията си, тъй като нещата ще стават единствено по-лоши. Бъди за образец, бъди опора. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа. И построй място, в което твоите деца могат да са щастливи “.

На това ли ни учат? На това ли учат децата ни в учебно заведение? Такива герои ли се празнуват? Не. Обстановката в страната унищожава всякаква опция за благополучие на хората. Най-богатите 10% от руснаците са съсредоточили в ръцете си 90% от благосъстоянието на страната. Сред тях, несъмнено, има доста почтени жители, само че съществена част от това богатство не е получено от почтен труд в интерес на хората, а от най-обикновена корупция.

Нашето общество е разграничено на две посредством непреодолима бариера. Всички пари са съсредоточени на върха и никой няма да ги вземе от там. Отдолу пък, без преувелечение, хората се усещат в невъзможност. Като схващат, че на тях не може да се разчита, че колкото и да се стараят, не могат да обезпечат благополучие за себе си и своето семейство, съветските мъже или си изкарват злобата против своите дами, или се обесват. Русия е преди всичко в света по брой на самоубилите се мъже на 100 хиляди души. В резултат една трета от всички фамилии в Русия са самотни майки с техните деца. Така ли пазиме института на обичайното семейство?

Мирон Фьодоров, който постоянно идваше на моите съвещания, доста вярно е забелязал: „ У нас алкохолът е по-евтин от учебниците “. Държавата основава всички условия за това, че когато би трябвало да избират сред отговорността и безотговорността, руснаците постоянно избират второто.

А в този момент за любовта. Любовта е невъзможна без доверие. А същинското доверие се ражда по време на взаимна активност. На първо място, взаимната активност е рядко събитие в страна, в която няма отговорност. Ако въпреки всичко някъде има взаимна активност, тя незабавно се възприема от органите на реда като опасност. Не е значимо с какво се занимаваш – дали помагаш на пандизчии, защитаваш правата на индивида, опазваш природата. Рано или късно ще те разгласят за задграничен сътрудник или пък просто ще те „ заключат “.

Момчета, разхождайте се със своите скъпи облекла и не взаимодействайте между тях. Не би трябвало да се събирате повече от двама на улицата.

Държавата ясно дава да се разбере: „ Момчета, разхождайте се със своите скъпи облекла и не взаимодействайте между тях. Не би трябвало да се събирате повече от двама на улицата – ще ви задържим за образуване на протест. Не би трябвало да работите дружно по обществени тематики – ще ви дадем статут на задгранични сътрудници ". И по какъв начин в такава среда да има доверие и обич – не сантиментална, а хуманна обич от индивида към индивида?

Единствената обществена политика, която съветската страна организира поредно, е разделянето. Така страната ни разочовечава в очите на другия, а пък в нейните очи ние от дълго време сме разочовечени. Как другояче да си разбираем такова варварско отношение към хората от нейна страна? Отношение, което всеки ден се акцентира с пердах с палки, принуждение в пандизите, затваряне на очите за епидемията от ХИВ, закриване на учебни заведения и лечебни заведения и така нататък

Дайте да се погледнем в огледалото. В какво се превърнахме? Какво позволихме да стане с нас? Ние сме нация, която отучва хората да носят отговорност. Ние сме нация, която отучва хората да обичат. (...)

Работата е там, че най-после се оказва, че единственият обичаен институт, който тачи и утвърждава нашата съветска страна, това е самодържието, което се пробва да унищожи живота на всеки, изискал откровено да помогне на Родината си, и на всеки, който не се срами да обича и да поема отговорност.

Резултатът е, че жителите към този момент са научили, че самодейността е наказуема, че началството постоянно е право, тъй като е шефство, че щастието тук е допустимо, само че единствено за тях. И като научиха това, хората започнаха да изчезват. По данни на „ Росстат “ Русия изчезва със скорост от минус 400 хиляди индивида годишно. Зад статистиката не се виждат хората. Ами, вижте ги! Те се пропиват от изтощение, измръзват в неотоплени лечебни заведения, някой ги убива, сами се убиват, както и ние с вас.

Предполагам, че към този момент претекстовете за моите дейности са станали ясни. Аз в действителност желая да видя у своите сънародници тези две качества – отговорност и обич. Отговорност към себе си, за ближните, за цялата страна. Любов към слабите, към ближните, към човешкото. Това е моето предпочитание – още една причина, ваша чест, да не мога да приканвам към принуждение. Насилието развързва ръцете, води към безотговорност, т.е. и към безнаказаност. Насилието не води и към обич.

Въпреки всички спънки, аз в нито един миг не се колебая, че моето предпочитание ще се извърши. Гледам години напред и виждам Русия, в която живеят виновни и любящи хора, която се е трансформирала в щастливо място. Нека всеки си показа такава Русия. Нека този облик ви управлява във вашите дейности, по този начин както ме управлява мен.

В умозаключение ще кажа следното: Ако въпреки всичко съдът реши, че тези думи са произнесени от рисков нарушител, идващите ми години ще са цялостни с ограничения и неволи.

Но аз виждам момчетата, с които ме свърза „ московското дело “ – Костя Котов, Самаридин Раджабов, и виждам усмивките по лицата им. Льоша Миняйло и Данаил Конон нито един път не си разрешиха да се оплакват от живота, по време на късото ни другарство в следствения изолатор. Ще се постарая да последвам техния образец. Ще се постарая да се веселя, че имах този късмет – да мина през тестване в името на моите полезности. В края на краищата, ваша чест, колкото по-страшно е моето бъдеще, с толкоз по-широка усмивка виждам към него. Благодаря ви.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> -->
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК 0 0 Варна (преди 17 секунди) Рейтинг: 67619 | Одобрение: 34969 Все едно е писано за България. Тука няма и кой да го каже НАЙ-ВРЕДНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ПРАТЕН В ДУПКАТА! Напиши коментарИме:Коментар:
Последни вести рекламаФорумФорум--> -->